Преди 580 години край Варна 60-хилядна османска войска разбива 20-хилядната европейска армия на крал Владислав
Крал
На 10 ноември 2024 година се навършват 580 години от борбата при Варна. По този мотив, в Парк-музей " Владислав Варненчик “ е подрдена галерия, разказваща за последния кръстоносен поход на Балканите (1443 – 1444 г.) и за трагичната орис на армията, предвождана от крал Владислав ІІІ Ягело и войводата Янош Хунияди. Изложбата " Варна. Последната борба “ е резултат от съдействие сред Националния военноисторически музей (НВИМ), Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН), и районните музеи в Русе, Силистра и Шумен.
Русенският музей взе участие в изложбата с предмети от отделите " Археология “ и " История на България ХV – ХІХ век “ – въоръжение, всекидневна керамика, занаятчийски принадлежности. Представена е и една сребърна групова монетна находка, открита край русенското село Нисово.
Изложбата " Варна. Последната борба “ може да бъде посетена в Парк-музей " Владислав Варненчик “ до края на януари 2025 година, оповестиха от Регионален исторически музей-Русе.
Днес се навършват 580 години от борбата при Варна, известна още като борбата на народите, в която през 1444г. умира полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска войска.
През септември 1444 година стартира вторият поход. 16-хилядната войска минава Дунава при Оршова и през Дунавската низина се насочва към Черноморието.
На 10 ноември през далечната 1444г. 20-хилядната съюзническа християнска европейска войска, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело се среща за уверено стълкновение пред крепостта Варна с 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ. Първи нападат турците. След изменчив триумф християните реализират превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати обратно. С 500 рицари кралят се спуска в офанзива против 10-хилядния яничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разрушен, а кралят – посечен от яничарска сабя.
По заповед на султана набучената на копие кралска глава се разнася по бойното поле, което обезкуражава и дезорганизира християнските войни. При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Българският и останалите поробени европейски нации се разделят за епохи напред с фантазията си за скорошно избавление.
След тази решаваща борба Югоизточна Европа попада за епохи под османска власт. В борбата взе участие като страна само Ватикана, само че доста нации имат свои представители – българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци.
На 10 ноември 2024 година се навършват 580 години от борбата при Варна. По този мотив, в Парк-музей " Владислав Варненчик “ е подрдена галерия, разказваща за последния кръстоносен поход на Балканите (1443 – 1444 г.) и за трагичната орис на армията, предвождана от крал Владислав ІІІ Ягело и войводата Янош Хунияди. Изложбата " Варна. Последната борба “ е резултат от съдействие сред Националния военноисторически музей (НВИМ), Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН), и районните музеи в Русе, Силистра и Шумен.
Русенският музей взе участие в изложбата с предмети от отделите " Археология “ и " История на България ХV – ХІХ век “ – въоръжение, всекидневна керамика, занаятчийски принадлежности. Представена е и една сребърна групова монетна находка, открита край русенското село Нисово.
Изложбата " Варна. Последната борба “ може да бъде посетена в Парк-музей " Владислав Варненчик “ до края на януари 2025 година, оповестиха от Регионален исторически музей-Русе.
Днес се навършват 580 години от борбата при Варна, известна още като борбата на народите, в която през 1444г. умира полско-унгарският крал Владислав III Ягело и 10 000 бойци от съюзническата християнска войска.
През септември 1444 година стартира вторият поход. 16-хилядната войска минава Дунава при Оршова и през Дунавската низина се насочва към Черноморието.
На 10 ноември през далечната 1444г. 20-хилядната съюзническа християнска европейска войска, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело се среща за уверено стълкновение пред крепостта Варна с 60-хилядните османо-турски войски на султан Мурад ІІ. Първи нападат турците. След изменчив триумф християните реализират превес - към средата на деня двата османски фланга са отблъснати обратно. С 500 рицари кралят се спуска в офанзива против 10-хилядния яничарски център, охраняващ султана. Въпреки героизма на краля и неговите бойци, кралският отряд е разрушен, а кралят – посечен от яничарска сабя.
По заповед на султана набучената на копие кралска глава се разнася по бойното поле, което обезкуражава и дезорганизира християнските войни. При Варна умират 10 хиляди българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, хървати, босненци, румънци, рутени и рицари кръстоносци. Българският и останалите поробени европейски нации се разделят за епохи напред с фантазията си за скорошно избавление.
След тази решаваща борба Югоизточна Европа попада за епохи под османска власт. В борбата взе участие като страна само Ватикана, само че доста нации имат свои представители – българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ